ОРГАНИЧННО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ
КАЧЕСТВЕНА ХРАНА И ЗДРАВЕ
Органичните храни имат:
• По-ниско ниво на замърсители, като пестициди, антибиотици и нитрити
• По-голямо разнообразие от основни хранителни елементи
Според мащабно проучване, при което се сравняват органични и не-органични храни, с проведени 150 научни изследвания по различни изследователски методи, се потвърждава, че при органичните храни се наблюдава по-малък брой нежелани вещества или замърсители и по-високо съдържание на полезни хранителни вещества, като витамини, органични киселини, минерали и др.
Остатъци от пестициди
Пестицидите не винаги могат да бъдат премахнати от храната. На практика те се поемат от растенията посредством корените и листата и така остават вътре в тях, т.е в нашата храна. Най-новите направени анализи разкриват, че почти няма зеленчук или плод, в който да не се откриват остатъци от пестициди. Дълготрайният ефект от тези вещества или така наречен ‘ефект на коктейла’, върху здравето на човек все още не е напълно установен. Структурите, които определят стандартите на храната, която консумираме, решават проблема с пестицидите, като определят, че 'остатъците от пестициди в храните трябва да са на разумно-практично ниво', каквото и да означава това.
Остатъците от пестициди в храната могат да намалят плодовитостта на хора и животни, да повлияят върху здравето на потомството им, както и да разстроят невро-химичните системи в човешкия организъм, които регулират репродуктивния цикъл. Едно седемнадесетгодишно изследване на Датския Университет показва, че при жени със завишено съдържание в кръвта на остатъци от пестициди, като например диелдрин, риска от рак на гърдата е двойно по-голям. Диелдрин е органо-хлорен пестицид, който вече е забранен за употреба, но наред с други пестициди от същата група се е запазил в заобикалящата ни среда за много години напред.
Въпреки че при органичните храни също могат да се открият остатъци от пестициди (в по-голямата си част това е резултат от използвани химикали в съседни стопанства), то с тяхната консумация ние може значително да намалим количеството на приеманите токсини, и по този начин да ограничим вредния ефект от тях.
Учените са успели да определят няколко групи токсини в зависимост от негативното им влияние върху човешкия организъм. Например за 45 използвани пестецида се знае, че водят до хормонален дисбаланс. Те засягат особено силно репродуктивната и имунна система при риби, птици, земноводни, тюлени и други видове. Засилва се трвогата от излагане на бременни жени на действието на токсини разстройващи ендокринната система.
Aнтибиотици
Антибиотиците са основен елемент от съвременната медицина и се използват за ограничаване възможността от възникване на инфекция, която да доведе до фатален край.
През 1998г. във Великобритания, събранието на Лородвете определя комитет от учени, който да установи ефекта от използване на антибиотици в животновъдството. До този момент всеобща практика е била употребата на антибиотици в храната на животните като растежен регулатор, както и за ограничаване на определени болести. Тази неконтролируема употреба обаче, стимулира появата на устойчиви към антибиотици микроорганизми, които преминават в човешкото тяло посредством месото. В резултат на това се появяват нови болести, които не могат да бъдат излекувани с помощта на антибиотици. След дълга и упорита работа, този комитет излиза със становището, че нерегламентираната и ненужна употреба на антибиотици в храната на животните трябва да бъде забранена. В доклада се посочва още, че 'съществува постоянна заплаха за човешкото здраве от безразсъдната употреба на антибиотици при отглеждане на животните' и че 'има реална и страшна възможност да се върнем към времето, когато не е имало антибиотици'. Неправилната и прекомерна употреба на антибиотици заплашва да има обратен ефект и да не оправдае очакванията и надеждите възлагани на тях в борбата на човек с болестите. Комитетът прави предложение силно да се ограничи използването на антибиотици с профилактична цел. При органичното отглеждане на животни употребата на антибиотици е разрешена само в случаи, когато животните не могат да бъдат спасени по друг начин. Така се гарантира минимални остатъци от антибиотици в произвежданото месо и месни продукти.
Нитрати
Известен брой научни изследвания показват, че често нитратите се редуцират до нитрити, които при определени условия (например в стомаха на човек) се трансформират в нитрозамини, които са с изразено канцерогенно действие. Съдържанието на нитрати в оргничните храни е в пъти по-малко в сравнение с конвенционалните.
Полезни хранителни вещества
Редица изследвания показват, че органичните храни съдържат повече полезни хранителни вещества и Витамин С от конвенционалните.
• 12-годишно проучване в Германия показва, че органичните храни съдържат повече минерали, като най-голяма е разликата при К (калий) и Fe (желязо). При Mg (магнезий), Ca (калций) и P (фосфор) разликите също са значителни.
• Друго независимо изследване показва, че в органичните храни се съдържат до 63% повече Ca (калций), 73% повече Fe (желязо), 125% повече K (калий) и 60% повече Zn (цинк). А също така с 29% по-малко е било съдържанието на токсичния елемент Hg (живак).
• Редица проучвания показват, че в органичните храни има по-голямо съдържание на сухо вещество, а това означава, че те съдържат повече хранителни елементи за единица тегло.
Но нека си зададем въпроса дали тези разлики в хранителните стойности имат значение за здравето? Различни опити с хранителния режим дават отговор на този въпрос. Всички те отчитат значителна полза от органичните храни за здравето и особено за репродукция, развитие на организма, възстановяване след заболяване, общо здравословно физическо състояние.
Разбира се, това са първоначални изследвания и има нужда от по-задълбочени анализи, опити и дългосрочна изследоваелска дейност, за да се разбере напълно ефекта от разликата в хранителните стойности.
В заключение може да се каже, че храните получени при органично отглеждане имат много по-ниско съдържание на токсини и по-високо съдържание на полезни хранителни вещества и елементи.
ЗАРАЗЕНА ХРАНА
Фактите показват:
• Последните две десетилетия в Европа зачестяват случаите на заразена храна
• Рискът от заразяване на храната с патогени е еднакъв при органичните и при не-органичните храни
Случаите на заразена храна нарастват с обезпокоителни темпове. Само за последните две десетилетия общия им брой за Европа се увеличава с около 400%. Налице са заразявания от всякакъв тип, включително от Salmonella и Campylobacter. Само в ЕС през 1998г. има докладвани 188,000 случая на заразена храна със Salmonella и 130,000 случая на заразяване с Campylobacter. Тези случаи са в резултат от 'силно подценяване вредното действие на тези бактерии'.
Но бактерията, която е причина за най-големи спорове и е основно обвинявана за заразяване на органичните храни е Escherichia coli . Тези бактерии се срещат навсякъде – в чая, който пием, по ръцете ни, във въздуха и в тялото ни. Повечето видове Е.coli са безвредни за човек, но определени щамове наречени VTEC произвеждат токсини, които причиняват жестоки заболявания и дори могат да доведат до фатален край. Най-разпространената VTEC бактерия е Е.coli O157:H7. Предполага се, че неправилната употреба на антибиотици в модерното земеделие и медицина през 70-те и 80-те години на миналия век е причина за развитието на силно агресивни родове от Е.coli, които са устойчиви на терапевтични лекарства. Най-често заразяване с Е.coli O157:H7 при хората става, когато те консумират заразени храни, в частност недобре термично обработено смляно месо и мляко.
Но как става заразяване на храните с бактерията? Поддръжниците на конвенционалното земеделие са убедени, че заразяване на органичните храни с Е.coli се дължи на оборския тор, който е широко използван при органичните практики. Това е малко странно, защото оборски тор се използва и при кнвенционалното земеделие.
При проучване по поръчка на Организацията за Публичното Здраве са изследвани 3,000 готови за консумация органични продукта, при което не е открит нито един патогенен за човек микроорганизъм, като крайното заключение е, че 'общите аграрни, хигиенни и производствени практики са много добри'.
Ограничаване риска при използване на оборски тор
Четири фактора влияят върху възможния пренос на патогени от оборския тор в човешкия организъм:
• Наличие на патогени във фекалиите.
• Обработка, съхранение и прилагане на оборски тор.
• Биологичната активност на почвата, върху която се прилага оборския тор.
• Времето между прилагане на оборски тор и прибиране на реколтата.
Наличие на патогени в оборския тор
При органичното отглеждане животните имат постоянен достъп до пасището, което ги предпазва от пренаселване, както и постоянен достъп до вода. Забранена е рутинната употреба на антибиотици, което позволява на животните да натрупат естествен имунитет и това ги прави по-малко податливи на заразяване с патогени, като Е.coli. В допълнение храненето на животните с трева, сено или силаж, вместо със зърнени фуражи води до значително намаляване броя на бактериите в стомашно-чревния тракт. Стандарт при органичното земеделие е, че минимум 60% от храната на преживните животни трябва да е от трева, сено или силаж.
Обработка на оборския тор
При органичните практики се прилага компостиране на оборския тор, за да се елиминира действието на патогени, неприятели, плевелни семена или остатъци от антибиотици. Компостирането е процес на аеробна ферментация, при която има значително повишаване на температурата. След първоначално загряване, компостираната материя се обръща, покрива се и престоява три месеца. Това силно ораничава активността на патогените. За да се използва оборски тор от неорганична ферма за нуждите на органично земеделие, това може да стане единствено след проверка и разрешение от страна на сертифициращия орган. В органичното земеделие не се разрешава използване на оборски тор от силно интензивни животновъдни стопанства, както и тор на основа остатъци от човешката дейност. Последните два са разрешени при конвенционалното земеделие.
Биологичната активност на почвата
Биологично активна почва с жизнена биосфера силно ограничава риска от вредни микроорганизми в оборския тор, които да оцелеят и да преминат в човешкия организъм. Вредните патогени много трудно могат да се конкурират с другите почвени организми. Редица изследвания показват, че при органичното земеделие, биологичната активност на почвата е повишена, което води до по-малко присъствие на вредни микроорганизми. 21-годишно проучване на Швейцарския Институт за Органично Земеделие разкрива, че биологичните процеси в почвата се подобряват, когато са въведени органични практики и обратно, те се влошават при използване на минерални торове, както е при стандартните земеделски практики.
Прилагане на оборски тор
Като допълнение към ограничаващите мерки при органичното производство се въвеждат нови изисквания за минимален интервал от време между прилагане на оборския тор и прибиране на реколтата.
Микотоксини
Някои гъби произвеждат отровни микотоксини, които са силно токсични за хора и животни. Някои се опитват да свържат микотоксините с органичните храни, но до момента няма и едно доказателство, което да подкрепя твърдението, че микотоксините се появяват или са повече при органичните храни. Микотоксините могат да се появят както при неорганичните, така и при органичните продукти. Необходимо е допънителна научна работа, която да определи как да бъде избегната появата на микотоксини. Някой биологични практики характерни за органичното земеделие, като например дългосрочни и продължителни сеитбообръщения, ниски дози азотни торове могат да ограничат специфичните вредни за дадена култура видове гъби и така да доведат до по-слабо заразяване на растенията. Освен това има доказателства, че в земеделски практики, при които се изключва механична обработка на почвата между отделните култури, както и се включва употреба на фунгициди, се наблюдава повишаване съдържанието на токсини при зърнените култури. При органичното земеделие, механичната обработка е неразделна част от борбата с плевелите, а използването на фунгициди е забранено.
В заключение може да се каже, че органичните земеделски практики намалят риска от заразяване на храната с патогенни микроорганизми и микотоксини.
ПЕСТИЦИДИ
Фактите показват, че:
• Пестицидите имат вредно влияние върх здравето на човек, природата и земеделските стопанства
• Растенията могат да бъдат отглеждани без употребата на агро-химикали
• Пестицидите и изкуствените торове вкарват фермерите в една зависимост, известана като ‘Агро-Химичен Кръговрат’
Пестицидите и човешкото здраве
До Втората Световна Война, органичното земеделие е „конвенционалното” такова – това са нормалните земеделски практики. В последствие, синтетично синтезираните химикали и токсини печелят битката и се впрегват в работа с идеята бързо да подобрят благосъстоянието на хората. С една успешна пропаганда те мълниеносно навлизат в живота на хората и получават много добра приемственост. Сега може да ни изглежда ужасяващо, но в миналото отровни препарати са пръскани директно върху деца и възрастни, за да унищожат бактерии и неприятели. Добър пример за това е препарата ДДТ, който глобално е повлиял върху цялата Биосфера. В света е установена годишна цифра от 20,000 смъртни случая в следствие отравяне с пестициди. Във Великобритания 5% от хората, които работят с агро-химикали са посетили лекар със симптоми свързани с излагането им на тези препарати. Други 10% са имали симптоми, но не са отишли на лекар. Изследване на Университета на Северна Каролина с участието на 700 жени показва, че при майки, които живеят в близост до райони, където се отглеждат култури третирани с определени пестициди, се наблюдава с 40 до 120% увеличаване на риска от аборт. Друго проучване в Мексико изследва функционалното представяне на деца в предучилищна възраст, които са били излагани на действието на пестициди. При тях се отчита намалена жизненост, растеж, координация и 30-минутна памет в сравнение с деца, които не са изложени не действието на агро-химикали.
Пестицидите унищожават много микроорганизми, които на практика са полезни за здравето на хората. По цял свят в калта от чиста почва се откриват бактерии, които имат лекуващ ефект върху човешкото тяло. Навремето децата са играли в прахта и калта на чистата, незамърсена с хмикали почва и са били в контакт с тези благотворни микроорганизми. Имунната им система е била силна. Днес на преден план излизат огромен брой алергии, които са в резултат на силното присъствие на химикалите в заобикалящата ни среда. Накратко казано, пестицидите носят смърт и болести. Те имат огромен негативен ефект върху хората и особено децата и водят до влошена плодовитост, неустойчиво развитие, влошено здраве и ниска продължителност на живот.
Пестицидите са отрова. Повечето от тях са канцерогенни и влияят негативно върху ендокринната система на човек, като имитират или променят хормоните.
Безспорно е доказано, че пестецидите оказват огромно влияние върху човешкия организъм. Най-главно това се отразява в:
• Намаляване способността на черния дроб да неутрализира токсините от тялото, както и да изгаря телесните мазнините
• Ограничаване способността на клетките да произвеждат енергия и да извършват нормалната си дейност
• Инхибиращо действие върху нервите, които служат да изпращат съобщения от различни части на тялото до мозъка
• Промяна в сексуалността на хората. Жените имат завишени мъжки хормони, а мъжете имат завишени женски хормони
Пестицидите и околната среда
Водните екосистеми
Съвременното конвенционално земеделие използва милиони тонове пестициди всяка година, като голяма част от тях в крайна сметка завършват пътя си в сладководните басейни (водата, която пием) и океаните.Изкуствено синтезираните пепарати, които проникват в подпочвените води и водните басейни причиняват сериозна и с дълго последействие вреда на водните екосистеми посредством повишаване нивото на хранителни елементи. Освен това се наблюдава и директен токсичен ефект върху флората и фауната на водните екосистеми. За да намалят разходите за изчистване на водата от пестициди, едно графство във Великобритания е стартирало програма за преминаване на фермите в района към органично земеделие.
Дивите видове
При неорганичното земеделие употребата на пестициди е главен фактор за намаляване видовото разнообразие на насекоми, диви растения и семена, което от своя страна се отразява нагоре по хранителната верига и води до изчезване на много видове диви птици и животни.
Въздействие върху земеделските стопанства - ‘Агро-Химичен Кръговрат’
Придобита устойчивост
Устойчивостта към пестициди достига критично съотношение в световен мащаб, като резултат от прекомерната им употреба. Повече от 500 вида неприятели по културните растения са устойчиви на един или повече пестицида. Това кара фермерите да завишават количествата използвани пестициди, за да компенсират придобитата устойчивост.
Неефективен кръговрат на хранителните вещества
Пестицидите, почвените фумиганти и минералните торове оказват огромен отрицателен ефект върху почво-обитаващите микроорганизми, а от там и върху процеса на разграждане на органичната материя. Пестицидите намалят популацията на червените земни червеи до 90% за период до 20 седмици. Това води до един затворен кръг, в който за да се компенсира липсата на усвоими хранителни елементи, то се внасят повече минерални торове, което води до по-нататъшно прекъсване на естествените почвообразуващи процеси.
Намален естествен биологичен контрол
Пестицидите също така унищожават и естествените врагове на редица неприятели по културните растения. Това намаля естествените биологични механизми действащи в системата и води до повишена зависимост от химикали, за да се предпази реколтата.
Повишена чувствителност на културните растения към неприятели и болести
Високата концентрация на N (азот) в растителния сок и изтънените клетъчни стени са резулта от използваните минерални азотни торове. Това повишава чувствителността на културните растения към неприятели и болести.
Ограничаване нуждите от пестициди
Системите за органично земеделие използват набор от естествени процеси, за да повишат здравословното състояние на почвата и културите, както и да ограничат неприятели, болести и плевели с цел премахване на нуждата от използване на химикали.
Усточиви сеитбообръщения
Ефективни сеитбообръщения са основа за запазване почвеното плодородие, както и за контрол на болести и неприятели. Редуване на културите през определен период от време осигурява естествена защита срещу намножаване на фитопатогенни микроорганизми и неприятели.
Поддържане на биоразнообразието
Редуване на реколтите също така създава и поддържа по-разнообразни екосистеми, в които на своя страна се формират популации на естествените врагове на много насекомни и ненасекомни неприятели. Целта към създаване и подпомагане на разнообразни биологични цикли и системи, вътре в селско стопанските биоценози, е основен принцип при органичното земеделие. Избягване употребата на биоциди, осигуряване на разнообразен хабитат, както и поддържане на богата и жизнена почвена микро-флора и фауна, подпомага в максимална степен биологичния контрол в агробиоценозите.
Конвенционалното земеделие води до унищожаване на Дъждовните гори. Те се изсичат, дърветат се изгарят, земята се обработва интензивно в продължение на 3-4 години. Ерозията разрушава плодородния почвен слой, земята опустинява. Химикалите и токсините навлизат във водните системи. Разрушава се хабитата на дивите животни. Изчезват видове. Ефектът е огромен
Оптимално здрави и жизнени посеви
Микробиологичната активност на почвата е от жизнена важност за осигуряване на необходимите количества от различни хранителни вещества и елементи за културите. Много изследвания показват, че плътността на патогени и неприятели е по-висока при посеви торени с минерален азот отколкото при подобни, подхранвани с компост и чист оборски тор.
Компостиране и добра хигиена
Компостирането дава две основни предимства: то изгражда и поддържа едно постоянно ниво на органична материя в почвата (като по този начин засилва микробиологичната активност), а също така премахва неприятели, семена на плевели и патогени. Все по-очевидна и ролята на компоста при ограничаване на болестите. Добрата хигиена на полето, свързана с премахване и унищожаване на заразени растителни остатъци, резервоари на патогени и неприятели, е важен момент в борбата срещу тях.
Разрешени пестициди
Основата на органичния принцип е в това да се предотврати появата на нежелани фактори – болести, неприятели и др. При определени условия обаче, но при строги ограничения, се допуска използване на специфични препарати с пестицидно действие. Международната Федерация на Движението за Органично Земеделие определя критериите за оценка на всеки един препарат, който се използва в органичното земеделие. Следните шест аспекта трябва да се проучат и продукта трябва да задоволява изискванията на всеки един от тях, за да бъде разрешена неговата употреба.
• Необходимост.
• Природа и начин на производство.
• Влияние върху природата: безопасност за околната среда, степен на разграждане в природата, токсичност за организми, които не са обект на неговото действие, дългосрочна хронична токсичност, химично синтезирани продукти и тежки метали.
• Човешкото здраве.
• Етичен аспект – добро отношение към животните.
• Социално-икономически аспект.
В допълнение към това може да се спомене и факта, че биологичните стопанства трябва да съблюдават всички задължителни регулаторни мерки определени от правителството на съответната страна. Органичните стандарти постоянно се развиват и подобряват, за да може да се прилагат в практиката новостите, резултат от работата на научните институти.
В заключение може да се каже, че органичните системи разчитат на превантивни мярки. Те избягват употреба на пестициди, като по този начин намалят вредата за природата и нашето здраве.
ПОЛЕЗЕН ПРОДУКТ СРЕЩУ ПАРИ
Истинската цена на един хранителен продукт не е тази, за която той се продава.
Фактите показват, че:
• Неорганичните храни носят скрити разходи, които се заплащат от обществените данъци
• Добрата среда, която се осигурява на животните и растенията, както и стремеж към защита и подобряване условията на околната среда означават, че органичните храни имат по-висока производствена стойност
• Неорганичната продукция увеличава нуждата и разходите за пречистване на водата и опазване на околната среда
• Техническите инновации и Икономии от мащаба (Economies of scale) могат да доведат до намаляне производствената стойност на органичните храни
Редуване на културите, за да се поддържа почвеното плодородие, добрите условия на живот за животните, както и невъзможността да се използват химикали означават, че органичните храни струват по-скъпо да се произведат. Това ги прави по-малко достъпни за хората с ниски доходи. Пазарът за органични продукти се развива и може да се възползва от Икономии от мащаба, което ще доведе до намаляне на някои от разходите. За тази цел обаче е необходим целенасочен подход, както и помощ от правителството, за да се поставят определени цели и така да се преодолеят пречките, които спъват развитието на органичния пазар.
В същото време неорганичните храни не са толкова евтини, колкото изглеждат. Ние плащаме до три пъти по-скъпо за тях – един път, когато ги купуваме, втори път, когато си плащаме данъците, които отиват за селскостопански субсидии и трети път, когато се харчат пари за опазване на околната среда, която носи последствията от конвенционалното земеделие.
Субсидии и данъци
Европейският Съюз плаща до 40 милиарда Евро на година под формата на селскостопанскии субсидии на фермерите, които практикуват неорганично земеделие. Данъкоплатецът получава съвсем малко по отношение на околна среда и здраве. Тази помощ трябва да бъде отколонена и да се дава за поощрение на всички фермери, които са готови да възприемат по-щадящи природата земеделски практики, като органичното земеделие, което ще доведе до развитие на селските райони.
Скрити разходи
В едно свое изследване проф. Джулс Прити изчислява, че общите скрити или ‘допълнителни’ разходи при производството на неорганични храни във Великобритания, свързани с парите изразходвани за опазване на околната среда и задравето на човек са 2,34 милиарда английски лири за 1996г. или по 208 лири/хектар. Органичното земеделие носи само една трета от тази сума и може да намали значително скритите разходи свързани с конвенционалното производство. Производителите на пестициди натоварват фермерите със скритите разходи по неутрализиране действието на химикалите; фермерите от своя страна натоварват водните компании, които естествено няма да платят със свои пари, а просто ги включат в потербителските сметки. В крайна сметка главните виновници получават скрита субсидия от всеки, който плаща сметка за вода. Органичните фермери, които не замърсяват околната среда не получават такива помощи. Общата сума изразходвана за пречистване на питейната вода от пестициди във Великобритания е 120 милиона английски лири.
За да се намали стойноста на произведеното телешко месо, кравите в конвенционалните стопанства са били хранени с костно брашно и други животински продукти. Това води до зловещата болест Луда крава, която се предава и на хората. Общата сума изразходвана за справяне с този проблем възлиза на 4,5 милиарда ангглийски лири, без да се брои психическото натоварване и стрес, които са преживели заболелите от тази блест и техните семейства.
Всички тези опити да се намали производствената стойност в неорганичните земеделски стопанства рефлектира в проявата на сериозни проблеми за човешкото здраве, както и в сериозна заплаха за природните ресурси. Това са скрити разходи, защото те не са включени в крайната цена, която потребителя заплаща.
Конвенционалното земеделие използва като ресурс много изкопаеми горива и допринася за глобалното затопляне по различни начини. Нефтът се използва като основа за създаване на много торове и пестициди, в следствие полезните микроорганизми, които фиксират въглеродния диоксид се унищожават и така той постъпва в атмосферата. След като почвата загуби полезната си микро флора и фауна, тя губи своето плодородие и има нужда да се внасят изкуствено синтезирани торове, което води до по-големи нужди от нефт. Конвенционалното земеделие е по-автоматизирано и използва много повече горива. Биологичните стопанства използват до 60% по-малко енергия получена от нефт за единица произведена продукция.
В заключение може да се каже, че стандартните практики свързани с биологичното производство – сеитооборот, добра грижа за животните, неизползване на агрохимикали, стремеж към съхраняване на околната среда, всички те водят до по-висока стойност на произведените храни и продукти. Неорганичните продукти изглеждат евтини, но на практика ние потребителите заплащаме тройно по-скъпо. Първо, когато ги купуваме, втори път с данъците (агро субсидии) и трети път с разходите, които държавата прави, за да неутрализира вредния ефект от тяхното производство.
ХРАНА ЗА ВСИЧКИ ПО СВЕТА
Дългосрочната осигуреност на света с храна зависи от устойчивите форми на поризводство й.
Фактите говорят, че:
• Интензивното земеделие унищожава плочвеното плодородие.
• Устойчивото земеделие помага на бедните общности да произвеждат храна с по-ниска себестойност.
Неустойчиво земеделие
В глобален мащаб нашия живот зависи от почвата, върху която отглеждаме нужната ни храна, но през последните две десителетия се наблюдава ужасяващата тенденция човечеството да губи огромни територии с плодородни почви – те ерозират или губят плодородието си. Почвената ерозия е сериозен проблем свързан с практиките на конвенционалното земеделие. Серия от научни експерименти в Съединените Щати сравнява ефекта от двата земеделски подхода – неорганичен и органичен. След заъдълбочени проучвания учените правят заключението, че най-горния плодороден слой, при почвите обработвани по индустриалния метод, ще бъде загубен в следващите 50-100 години. При органичната система, ерозията е сведена до минмална степен, в следствие използване на слети култури и зелено торене (култури, които спомагат за естествно наторяване на почвата). В допълнение може да се каже, че в конвенционалното земеделие се разчита на минерални торове за поддържане на почвеното плодородие, докато при органичното се разчита основно на висока биологична активност, както и на N (азот) фиксиращи култури. Като пример може да се посочи явлението микориза, това са полезни гъби асоциации, които са много по-активни и в по-голяма плътност в органичните посеви, отколкото при конвенционалните. Благоприятният ефект за разстенията от микоризата се изразява в подобрен прием на минерали, по-жизнени растения и по-висока устойчивост на болести и неприятели. Агрохимикалите, които се използват в неорганичното земеделие намалят биологичното разнообразие, ограничават и скъсяват естествените хранителни вериги, като по този начин допринасят за изчезване на определени растителни и животински видове.
Устойчиво земеделие
Устойчивото земеделие вече успешно изхранва хората по света:
• В Китай фермерите удвояват добивите от ориз, просто като наред с основния високодобивен сорт, те засяват и по-нискодобивни местни сортове. Добивите нарстват, защото болест по ориза причинена от гъбата Magnaporthe grisea, не може да се развие сред чувствителния сорт, тъй като местните сортове действат като бариера на пътя й. Фермерите не се налага да използват фунгициди.
• В Етиопия 12,500 малки и средни ферми възприемат устойчивите земеделски практики, което се отразява в 60% повишаване на добива и 70% подобряване на общата запасеност на почвата с хранителни елементи. Някои от фермерите продават излишъците от реколтата на местния пазар.Тази област, която преди това е имала нужда от помощ, за да се изхрани, сега може да прави това сама.
• Куба се изправя пред сериозна криза за храна, когато през 1989г. Съветския Съюз колабира и спира помощите. Хиляди парцели от градски паркове се отдават на местни хора, които ги превръщат в зеленчукови градини. До 1998г. съществуват повече от 8,000 градски зеленчукови градини, в които работят над 30,000 души. Реколтата е почти изцяло органична. Изчезват проблемите с неприятелите.
Човечеството няма нужда от повече храна
В света има достатъчно храна, за да се изхрани цялото население на Земята. Само житните култури произвеждани за една година могат да поддържат живота на 8 милиарда хора, с два милиарда повече отколкото живеят сега. Но това не се получава на практика, защото храната не се разпределя поравно – една част се използва за храна на животните, друга се използва за производство на биогорива, трета част се губи от неприятели или поради влошаване на качеството й. В резултат на това около 790 милиона хора в Южното полукълбо страдат от недохранване.
В индустриалните страни от Северното полукълбо излишната продукция е нормален факт и фермерите дори получават пари, за да не култивират всичката земя, за да няма свръхпроизводство.
Главна причина за глада е бедността. През 80-те години на миналия век, Етиопия изнася зърно, въпреки недохранването, на което и изложено населението й. Почти 80% от недохранените деца в Южното полукълбо живеят в страни, в които има излишък от храна. Там където има глад, не означава, че има недостиг на храна, а най-често, че хората нямат пари, за да си я купят или земя, за да си я произвеждат сами.
Провал на високите-технологии
Последните тхнологични решения, като генно-модифицирани семена също не са решение за спряване със световния глад. Като се вземе предвид факта, че глада е резултат от бедност, как тогава един гладен човек може да си позволи да си купи генетично-модифицирани семена, пестициди и херициди, с които те са свързани? Около 1,4 милиарда фермери в Южното полукълбо запазват семена от реколтата си за следващата година. Но тъй като генно-модифицираните семена са патентовани, то фермерите нямат право да ги запазват за следващата година, а трябва да купуват нови и по този начин се оказват въвлечени във ‘верига от биологичен и лицензиран контрол’.
Зелената революция, която целеше да замени традиционните земеделски (в по-голямата си част органични) практики с високо-добивни сортове и по този начин да се справи със световния глад, се оказва пагубна за човешкото здраве. Далеч от това да помага на хората, новите революционни сортове семена водят до недостиг на храна, което ‘директно може да бъде свързано с повишена консумация от реколтите на зелената революция’. Генното инженерство бе гласено за панацеа на световния глад, като се очакваше то да доведе до по-високи добиви от културите. Но то е просто последното от дълга верига високо-технологични решения, които започнаха със синтезиране на скъпи агро-химикали и високо-добивни сортове семена през 60-те години на миналия век. Както и своите предшественици, Генното инженерство може и да постигне една част от целите си, но в същото време да донесе огромни, а защо не и необратими негативни последици за околната среда и човешкото здраве.
Как бяха посети семената на глада в Етиопия (статия)
В заключение може да се каже, че в момента съществува достатъчно храна, която да изхрани всички хора. Гладът ще изчезне, когато изчезне бедността. Интензивните земеделски практики унищожават почвеното плодородие и водят до неустойчиво развитие. Органичните практики помагат на бедните, но разполагащи с работна сила общности да осигурят достатъчно храна за съществуването си.
ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА КОМПРОМЕТИРАТ ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Атаките към органичното земеделие идват предимно от така наречените мултинационални ‘think tnak' корпорации на свободния пазар, малък брой научни институции, Асоциации на неорганични земеделски производители, както и от крайни групировки от двете страни на политическия спектър. Долу са дадени примери за подобни случаи.
Хъдзън Институт, САЩ
(The Hudson Institute, US)
Този институт, известен с про-глобалистични настроения в полза на мултинационални ‘think tnak' корпорации, най-вероятно стои зад твърденеието, че органичните храни са първоначалния източник на храни заразени с E.coli.
‘Органичните храни носят по-голяма заплаха, както за вашето семейство, така и за околната среда.’ Д.Ейвъри
The Sunday Gazette Mail, 9 July 2000.
Спонсорите на Хъдзън Институт са едни от най-големите мултинационални корпорации в сферата на биотехнологиите и агрохимикалите.
Корпорации в сферата на биотехнологиите:
Agrevo Canada, Monsanto, Novartis Crop Protection, Zeneca.
Корпорации в сферата на агрохимикалите:
Global Crop Protection Federation, Pfizer, Union Carbide.
На сайта на Хъдзън Институт има поместени много критични статии по отношение на органиччните храни, като например:
‘Скритите опасности от органичните храни’
В годишните си доклади, те дават широка гласност на факта, че по време на своята работа ‘са се сблъскали с много неверни данни относно съдържащите се в неорганичните храни остатъци от пестициди, нитарти [и] вещества нарушаващи хормоналния баланс’, както и излизат с твърдението, че ‘при хората, които ядат органични храни съществува осем пъти по-голяма вероятност да се заразят със смъртоносния тип на бактерия E.coli (0157:H7)’
На практика изследване, което да потвърди това твърдение не съществува. Центърът за Контрол и Предпазване от Епидемии, който Хъдзън Институт цитира да е извършил подобно изследване, трябва да направи следното изявление, за да изясни нещата:
‘Центърът за Контрол и Предпазване от Епидемии не е извършил изследване, което да сравнява или определя количествено специфичния риск от заразяване с Escherichia coli 0157:H7 при консумиране на органични или конвенционални храни’ Д-р М.Коен, Центърът за Контрол и Предпазване от Епидемии, 1999.
Институт по Икономически Дела, Великобритания
(Institute for Economic Affairs, UK)
Институтът по Икономически Дела, Великобритания поддържа и продължава да разпространява твърденията на Хъдзън Институт, САЩ. Ето какво публикува той:
• ‘Според изследване на Центърът за Контрол и Предпазване от Епидемии САЩ, при хора консумирали храни произведени от така нареченото оргчнично земеделие, съществува осем пъти по-голяма вероятност да влязат в контакт със смъртоносната бактерия E. Coli O157:H7, която е причинила смъртта на стотици хора и е оставила хиляди други с постоянни физически увреждания в САЩ през 1998г. Тази бактерия също така е виновна за смъртта на 21 души в Ланкастър шрез 1997г.’, Институт по Икономически Дела, Великобритания, 1999
• ‘Органичните храни представляват реална опасност за деца, възрастни и болни хора т.е за хора с отслабена имунна система. Такива хора трябва да бъда разубеждавани да ядат тези така наречени органични или биологично чисти храни’, Институт по Икономически Дела, Великобритания, 1999
Този ‘think-tank’ институт на свободния пазар е основан през 50-те години на миналия век от Антъни Фишер, който става ‘много успешен бизнесмен, собственик на първите във Великобритания ферми за масово производство на варени пилета’.
Институтът по Икономически Дела, Великобритания има връзки с Хъдзън Институт, САЩ . През 1999г. той издава книга озаглавена ‘Ужасяваща храна: Опасност, Здраве и Околна Среда’ в сътрудничество с Денис Ейвъри от Хъдзън Институт САЩ, който пък публикува ‘Заблудата на утопията органична храна’.
Заглавието в английската преса, което съпътства издаването на книгата е: ‘Жителите на град Лондон изискват ограничения спрямо потенциално смъртоносните органични храни’. Заедно с това се публикува и изследване основано на 121 човека в Лондон.
80% от Института се финансира от членски вноски, а останалите пари са от публикации и онференции.
Този институт също допринася и за излъчване на предаване по ВВС 2 на 31 Януари 2000г., в което се води диалог за това как органичните храни са много по-опасни от конвенционалните.
Шотландски Изследователски Институ по Културните Растения
(Scottish Crop Research Institute SCRI, UK)
‘Органичните практики повишават риска от замърсяване на храната и водните източници с патогенни микроорганизми, създават резеровари за болести и неприятели, създават замърсена, заразена и с ниско преработваемо качество храна, с по-голямо съдържание на естествени токсини и алргени’, проф. Хилман, SCRI, UK, 1999г.
Този институт е спонсориран от обществени структури, като например Съвета за Биотехнологии и Биологични Науки, чийто председател е Д-р Питър Бойл, бивш служител на Zeneca и член в борда на директорите на BioIndustry Association, чиято мисия е ‘да поощрява и подпомага развитието на биотехнологичния сектор във Великобритания’.
Национална Служба за Здраве на Животните
National Office of Animal Health (NOAH)
NOAH представлява ветеринарната фармацевтична индустрия във Великобритания. Нейната цел е ‘да осигури сигурни, ефективни и качествени медикаменти за доброто на животните’. Нейни членове са:
Monsanto Europe
Novartis Animal Health Ltd.
NOAH повдига обвинение пред Службата за Реклама и Зашита на Конкуренцията срещу една публикация на Асоциаиция за Почвата (Soil Association): ‘Пет причини да преминем към органични практики’.
Списание Last
Last Magazine ‘LM’
Преди известно като Living Marxism (Живеещ Марксизъм), списание Last Magazine или LM публикува серия от статии компрометиращи органичното земеделие и движенията в защита на околната среда. LM твърди, че дребните и средни ферми са толкова експлоатативни колкото и големите конвенционални стопанства, и че природозащитниците ‘виждат цялата тази работа твърде подозрителна.
Тази организация произлиза от Революционната Комунистическа Партия през 1976г. Наскоро те се свързват и с редица политически групи, включително и с Институт по Икономически Дела, Великобритания . Предишният редактор на LM е Мик Хюм, който е бил и режисьор на специална поредица по Channel 4 ‘Against Nature’ – насочена срещу природозащитниците.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ
НЕЩО ЗАБАВНО
.